Барът

Заглавие: Барът Сря Юли 26, 2017 11:58 pm

Непознато мъжко тяло излезе от барът, залитайки в страни от вратата. Въпреки, че градчето бе малко и всички се познаваха, тази фигура изглеждаше непозната. Вратата се блъсна мощно, откъсвайки след сблъсъка част от дървената летва, която служеше за рамка на вратата. Непознатото мъжко тяло се заби в лявата стена до вратата, задъхвайки се. Няколко секунди по-късно от барът излезе втора мъжка фигура, която спокойно напусна заведението и потегли надолу по улиците. Задъханият мъж извади една цигара, запалвайки я. Дърпайки си силно от нея, той изпусна бавно цигареният дим, който се разнесе пред него, оставяйки макар и краткотрайна диря, която напомняше за присъствието му. Не след дълго допуши цигарата и хвърли фаса на земята, настъпвайки го с крак и потегли на някъде из улиците, а не след дълго се сля с тъмнината. По фасът сякаш имаше кръв..

Барът Night-bar

Брой мнения : 3 Join date : 26.07.2017 Age : 28

Първите лъчи на слънцето надникваха в задимената стая, галейки ъглите. С все сили се опитваха да си прокарат път през облаците и плътните завеси. Две ледено студени ириси се бяха забили в тавана, обхождайки го за пореден път. Съзнанието й препускаше през светове, които не принадлежаха на реалността.
Звук. Глух и сякаш в далечината, прекъсна галопите от фантазия. Тя надигна леко глава, а пясъчнорусата й коса се разля по възглавницата. Сляпо опипа омачканите завивки около себе си. След няколко секунди осъзна, че телефонът й е на нощното шкафче. Прокара пръст по тънкия му екран, а от другата страна се чу мъжки глас.
- Добро утро и на Вас, Мъкли. – медните тонове от гласът й се разляха в стаята като мелодия от приспивна песен.
- Имаш точно 5 минути, Уинтър. Положението е сериозно.
- Колко сериозно може да бъде положението в 6 сунтринта?
- Достатъчно! – Мъкли беше винаги толкова красноречив.
Елизабет се усмихна почти незабележимо. Липсваше й тръпката, хищничеството… и партньорът й, който нямаше никакво усещане за етика. Имаше нещо толкова клиширано в цялата картина, че чак беше сладко.
- Ще съм там след 20…
- Уинтър!!! – започна да протестира той, но русокоската отдавна бе затворила.
Не й отне много да стигне до бара. Беше го посещавала няколко пъти миналия месец, но алкохолът беше прекалено долнопробен за вкуса й. Пък и не й се отразяваха добре тълпите.
Неоновите букви примигваха в сумрака на зората. Ледени капки тежко падаха върху асфалта, създавайки странен ритъм, в който сякаш целия град се движеше. Елизабет бутна импровизираната врата и това, което видя отвъд изобщо не й се понрави… но събуди в нея нещо животинско сякаш.
Кръвта се беше залепила по почти всяка повърхност в помещението. Беше като картина на художник с изключително извратен черен хумор в пика на музата си. Четири мъже седяха около бара застинали в мизерията, еуфорията и цинизма си насред червената какафония. Няколко крачки към тях. Звукът от токчетата й отекна в помещението като ехо от зов за помощ. Имаше нещо много сбъркано в сцената. Един полицай се появи изневиделица пред Елизабет с разперени ръце, опитвайки се да я спре. Вместо това бутна един от персонажите в тази ужасяваща картина. Тялото леко се олюля и се наведе напред. Главата му реши, че мястото й не беше и там и тихо се търкулна по плота на бара, тупвайки на пода.
- Уинтър. – познатият глас на Мъкли прекъсна малкия пирует. – Насам. Имаме свидетел.
Елизабет се завъртя към дъното на помещението. Няколко полицаи бяха наобиколили леко мършав мъж на зряла възраст. Косата му имаше сиви загадки, доказвайки че навлиза в периода след 45 години, а отпуснатата му кожа и торбичките под очите крещяха болезнено от прекомерната употреба на алкохол, липсата на сън и дългите работни дни на слънце.
- Приличаше на мечка. Само дето беше по-едро. Черно като катрана в Силкаби. Раздивя се. Личеше му, че е гладно.
Елизабет присви очи, слушайки внимателно. Нищо в лицето на мъже не показваше страх.

Заглавие: Re: Барът Чет Юли 27, 2017 12:56 am

- Приличаше на мечка. Само дето беше по-едро. Черно като катрана в Силкаби. Раздивя се. Личеше му, че е гладно. - Рече спокойно мъжът, гледайки с празен поглед напред, където стоеше Елизабет. Странното в свидетелят бе, че сякаш гледаше право през специалният детектив. Може би просто бе в шок?
-Влезе изведнъж. Не видях какво стана, но чух писъците. Мечката бе много гладна и нападна приятелите ми, но мен ме пощади. - Обясни той, продължавайки да не издава почти никакви емоции. Гласът му също звучеше напълно монотонно, а поведението му наподобяваше на човек, който бе висял няколко часа в метрото и просто му бе втръснало от дългото пътуване.
-Това е единственото с което мога да ви помогна Детектив, ако имате още въпроси, моля потърсете ме утре в нас. Живея по-надолу в малка бяла къщурка, с удоволствие бих ви отговорил на всички въпроси, просто сега съм много уморен. - Казвайки това, той зачака да види дали щяха да го пуснат да си тръгне, и ако да, ще да тръгне на долу по улицата, на която спомена, че живее.

Брой мнения : 3 Join date : 26.07.2017 Age : 28

За момент всичко сякаш спря в очакване на отговор. На всички им беше ясно, че нещо не е наред… и точно заради това тя бе тук. Няма животно, което да е способно на толкова чисти разрези, но и нямаха мотив за убийство.

Елизабет се приближи до свидетеля, който срещаше погледа й с една дълбока, тъмна празнина. Все едно душата му бе хирургически изрязана от цялото му съществуване. Но това й бе сякаш познато. И тя оставяше само обвивки от плът след себе си, но нямаше как да е някой от нейния вид.

- Защо дойдохте в бара тази вечер, Господин…? – тя погледна многозначително към Мъкли

- Стивънсън. – подсказа й той

Изведнъж лицето на свидетеля се промени. Очите му потъмняха, устните му се изкривиха в горчива гримаса.

- Вечерите са тежки, госпожице. Без семейство, без работа. Онези четири стени в Готъм са всичко, което имам. И момчетата не са по-добре. Фреди го уволниха преди седмица, а трето момиченце му се роди. Радли се разведе и оная скучубра му взе и последното пени, змийорка такава. А Влад е затънал до ушите с тея негови карти. Барът ни е дом, в който се надяваме да изпием последната си бира, госпожице, разбирате ли?

„Беше искрен“ – странната мисъл се вкорени в съзнанието на Елизабет и й се прииска да разбере повече, но по изражението на Мъкли разбра, че споменатите вече бяха в помещението в не много… адекватно състояние за разпит. Русокоската обходи с поглед отново кървавия пирует и попита:

- По кое време на вечерта се появи… животното, Господин Стивънсън?

И отново мъжът, обладан от неспогодбите на живота до преди момент, се превърна… в безмозъчна черупка. Преходът бе неочаквано жесток.

Заглавие: Re: Барът Пет Юли 28, 2017 1:35 pm

Поредният въпрос от детектива накара Стивънсън да отговори отново с напълно монотонен глас :
-Не мога да ви кажа. Не съм гледал часовника. - Завърши той, поглеждайки назад към бара, чиято разбита врата позволяваше на мъжът да намери с поглед часовникът, който макар и да бе покрит с кръв се разпознаваше до някъде. Часът бе точно 07.00. Внезапно той се обърна към бара, казвайки тихичко на детектива и нейният сътрудник :
-Сетих се за нещо, сега ще ви го донеса. - При което, с бавна крачка, той се запъти навътре към бара, а детективите останаха навън, гледайки го с недоверчивост. Свидетелят влезе някъде навътре в бара, след което изчезна от погледа на мъжът и жената отвън. Мина се не повече от минута, заради което двата детектива не успяха да се усъмнят, че нещо става, ако беше минало повече време, те най-вероятно щяха да го потърсят. Елизабет чу странно шумолене над нея, сякаш идваше от покрива. Когато специалният детектив погледна нагоре, тя забеляза свидетелят, който се намираше на ръбът на покрива, разперил ръце.
-Завръща се, нали знаете? - При което той подскочи от покрива и полетя на долу, целейки се да падне на няколко метра от двата детектива и съответно да се самоубие. Какъв развой на нещата само.

ПС.Ето ти третата опция за свидетеля ;D